Продължителните лечения, особено тези свързани с перманентна или полуперманентна хоспитализация, както и разходите свързани с инвалидност като инвалидни колички се покриват от управлявано от държавата задължително застраховане. Това е записано в Algemene Wet Bijzondere Ziektekosten (общ закон за извънредните здравни разходи), който е в сила от 1968 година. За обичайните (краткотрайни) лечения (GP, изследвания, хоспитализация, лекарства) съществува система от задължително здравно осигуряване съставена от частни здравноосигурителни компании. Тя функционира от януари 2006 година. За гражданите с недостатъчни доходи държавата плаща допълнителна сума, позволяваща всеки да е в състояние да заплати здравната си осигуровка. Лицата са свободни да закупуват допълнителни пакети от застрахователните компании, с които се покриват допълнителни лечения като зъболекарски процедури и физиотерапия. Тези допълнителни пакети са по желание. Основната отличителна черта на холандската система е, че осигурителните премии са изравнени за всички осигуряващи се без значение от техния здравен статус или възраст. Вариациите в риска между фондовете дължащи се на различните рискове обусловени от различия в отделните собственици на осигурителни полици се компенсират чрез изравняване на риска и общ риск пул, които правят по-атрактивно привличането на рискови пациенти от страна на осигурителите. Финансирането на всички краткосрочни здравни дейности е осигурено 50% от работодателите, 45% от осигуряващите се и 5% от държавата.Осигуровката на децата на 18 годишна възраст е безплатна. Лицата с ниски доходи получават компенсация с цел да им се помогне в плащането на тяхната осигуровка. Премиите заплащани от осигурените са около 100 евро на месец с вариации от порядъка на 5% за различните конкуриращи се осигурители. Между 1941г и 2006г са съществували две разделени системи за (краткосрочно) здравно осигуряване: обществено и частно. Системата за обществено осигуряване се е изпълнявала от неформиращи печалба здравни фондове и се е финансирала от премии взети директно от възнагражденията (заедно с данъците). Всеки с доходи под определен праг е можел да използва обществената осигурителна система. Обратното, всеки с доход над този праг е бил длъжен да има частна здравна осигуровка. Реформа Холандия е въвела нова система за здравно осигуряване базирана на изравняване на риска чрез изравнителен пул. По този начин задължителния застрахователен пакет е достъпен за всички граждани на приемлива цена без необходимостта осигуреното лице да бъде оценявано относно риска от страна на осигурителната компания. Дори здравноосигурителните компании в момента желаят да приемат високорискови лица, защото те получават компенсация за поетите от тях по-високи рискове. През 2008г. статия в списание Health Affairs предположи, че холандската здравна система, която съчетава задължителното общо покритие с кокуриращи се частни здрвноосигурителии би могла да служи като модел за реформи в здравеопазването на САЩ. В същото време обаче оценка на холандските реформи от 2006г направена през 2008г. в Health Politics, Policy and Law, издание на Duke University, изказа съмнения относно това. Според анализа пазарно базираната конкуренция в здравеопазването може би няма преимущества над предимно обществено базираните модели с единичен играч, какъвто първоначално е бил замислен за реформите. Първия урок за САШ е, че новият холандски модел за здравно осигуряване може би не контролира разходите. До момента премиите плащани от консуматорите се увеличават, а осигурителите съобщават големи загуби при базовите полици. Второ, регулираната конкуренция е малко вероятно да направи щастливите гласоподаватели/ гражданите; общественото задоволство не е високо и усещането за качество спада. Трето – консуматорите може би няма да се държат по начина, по който икономическият модел предвижда, оставяйки чувствителни на увеличението на цените. Ако регулираната конкуренция с индивидуални нареждания се справя зле при благоприятните условия каквито има в Холандия, как ли би работил този модел в САШ, където достъпът, качеството и ценовото предизвикателство са още по-големи? Дали предположенията на икономическата теория са неприложими за здравния сектор? Осигуряване В Холандия има система от две нива по отношение на осигуряването. Всички първични и лечебни грижи (системата от семейни лекари, болници и клиники) се финансират от частно задължително осигуряване. Продължителните грижи за възрастни, тези в терминално състояние, дълготрайно психично болните и т.н. се покрива от социалното осигуряване финансирано от данъците. Според СЗО през 2004г (преди реформата) държавата е финансирала 62% от здравеопазването, а частни източници – 38%. Осигурителните компании трябва да предлагат универсален базов пакет за универсално лечебно здравеопазване, който включва и цената на всички предписани медикаменти. Това те трябва да предлагат на фиксирана цена за всички клиенти. Независимо дали сте млад или стар, здрав или болен заплащаната премия е еднаква за всички. В Холандия е противозаконно осигурителите да отказват сключване на осигуровка, както и да налагат специални условия (например за изключване, удръжки, доплащане или отказ от заплащане на лечение, което лекарят е решил, че е необходимо от медицинска гледна точка). Системата се финансира 50% от такси по ведомости платени от работодателите към фонда контролиран от здравния регулатор. Правителството довнася още 5% в този фонд. Останалите 45% се събират под формата на премии платени директно от осигурените на съответните осигурителни компании. Някои работодатели договарят с осигурителите „на едро” условия, като някои дори заплащат премиите на служителите си към осигурителните компании под формата на бонус към трудовия им договор.Всички осигурителни компании получават допълнително финансиране от фонда на здравния регулатор. Регулатора следи исканията от собствениците на полици и може да преразпределя контролирането от него средства въз основа на относителните искания на собствениците на полици. По този начин осигурителите изплащащи повече разходи на клиентите си получават и повече средства от регулатора в сравнение с тези с ниски разходи за изплащане. Благодарение на това осигурителните компании не са принудени да се въздържат от клиенти правещи високи разходи и биват компенсирани, ако трябва да платят повече, от колкото са очаквали. Осигурителите се конкурират помежду си относно цените формиращи онези 45% процента, получавани директно под формата на заплащани на премии и договарят условия с болниците с цел запазване на цените ниски, а качеството високо. Регулатор на конкуренцията е натоварен да следи за злоупотреби произтичащи от доминиращи пазарни позиции и създаването на картели работещи срещу интересите на потребителите. Осигурителен регулатор гарантира, че всички базови полици имат идентични правила за покритие и че никое лице не е в неблагоприятни от медицинска гледна точка условия в зависимост от избора си на осигурител. Болниците в Холандия също подлежат на регулация и контрол, но в мнозинството си са частни и работят с цел печалба, както много от осигурителните компании. Пациентите могат да избират къде те искат да бъдат лекувани и имат достъп чрез интернет относно възможностите и времето за чакане във всяка болница. Недоволните от техния осигурител или избор на болница пациенти могат да се откажат по всяко време, но са задължени да направят избор на друг осигурител. Осигурителните компании могат да предлагат добавъчни услуги при допълнително заплащане над и извън универсалната система наложена от регулатора, например за дентални грижи. Стандартната месечна премия за здравеопазване плащана от възрастен е около 100 евро. Лицата с ниски доходи могат да получат помощ от правителството, в случай че не могат да си позволят подобно плащане. Децата до 18 годишна възраст са осигурени от системата без семействата им да заплащат, защото осигурителните компании получават цената за осигуровката им от фонда на регулатора. Изключения Специфични малцинствени групи в холандското общество, най вече някои клонове на ортодоксалния калвинизъм и евангелистки християнски групи отказват да имат осигуровка поради религиозни причини. За да се съобрази с тези принципни религиозни възражение, холандската система предлага специална клауза за изключение. Паричната сума за здравеопазване, която би трябвало да бъде платена от работодателя като такса по ведомост не се използва за преразпределение от правителството, а след уведомление към данъчните власти се прехвърля към частна здравно осигурителна спестовна сметка. Титулярът може да тегли от нея с цел заплащане на медицински сметки, обаче при изчерпване на средствата той остава отговорен да търси пари от другаде. След смъртта на титуляра на сметката, в случай че в нея има пари, те се включват в наследството. В случай, че лице с частна здравноосигурителна сметка промени решението си и пожелае да получи осигуровка, данъчните власти прехвърлят намиращите се средства в сметката в общия риск пул. Наборът от правила отнасящи се до т.нар клаузи за изключване е създаден по начин позволяващ на лицата нежелаещи да участват да бъдат изключени, без да им се дава възможност за безплатно ползване на системата.
