С 14% по-малко ще са договорите по клинични пътеки за болнична помощ с НЗОК през 2010 г. в сравнение с миналата година. Здравната каса ще проверява клоновете си в страната за двойни стандарти при сключването на договорите. Въвеждането на клинични пътеки за долекуване и продължително лечение се отлага заради липса на финансов ресурс. Това са новините от пресконференция в здравното министерство във вторник. На нея стана ясно още, че болничното преструктуриране у нас започва с 21 напълно и 52 почти напълно отрязани от договори със здравната каса лечебници. Общо 350 лечебни заведения сключват 16 291 договори за болнична помощ с НЗОК, сочат данните на касата към момента. 21 лечебни заведения не отговарят на новите изисквания и изобщо няма да сключат договори с НЗОК, обяви шефката на бюджетната й дирекция Жени Начева. Сред тях са болниците в Трън, Годеч, Кула и Царево, но пълният им списък ще бъде обявен до дни на сайтовете на здравното министерство и здравната каса, заявиха участниците в пресконференцията. Лечебните заведения без всякакъв договор се намират на не повече от 50 км от друга болница с поне 50 клинични пътеки, увери Жени Начева. Други 52 болнични лечебни заведения ще имат до три сключени договори и също не могат да просъществуват, смята здравният министър д-р Божидар Нанев. Такава е болницата в Средец, която е имала 25 договора по клинични пътеки миналата година, но тази година е сключила само два за вътрешни болести. 107 са лечебниците, които ще имат сключени договори по 4 до 20 клинични пътеки. За тях министър Нанев препоръча да запазят част от отделенията си, а останалото да преобразуват в лечебно заведение за доболнична помощ. „Става дума за сеч на сухи клони, живите дръвчета се запазват”, коментира зам.-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев по този повод. По думите му, това е „първа стъпка в една реформа с човешки облик”, за да бъде предоставена унифицирана услуга на всички нива в болниците. На места има сериозна съпротива, призна д-р Митрев и допълни, че тя идва основно от неразбиране. Според него има много примери за работещи общински болници, като тези в Лом, Горна Оряховица, Карлово и Казанлък. В Троян пък се приемат хирургични пациенти от пет области в страната, посочи Митрев. В същото време община Радомир дава 2,5 млн. лв. за сметосъбиране и нито лев за болницата си, отбеляза зам.-министърът. Редуцираните договори са за сметка най-вече на 158 болници с под 2000 хоспитализации, при които намалението на броя договори е с 48%. Почти без редукция на договорите са 25 областни болници, които в най-голяма степен отговарят на новите изисквания за работа с НЗОК. През тях се очаква да преминат 26 на сто от всички хоспитализирани у нас и съответно да получат 26% от финансовия ресурс за болнична помощ. С 9% по-малко договори ще е групата на 82 болници с над 5000 хоспитализации годишно, през които ще преминат 52% от пациентите за годината. Сред тях попадат университетски болници, както и такива с държавна и частна собственост, уточни Жени Начева. 15% е редукцията на договорите в болниците с от 2 до 5000 хоспитализации. Новите изисквания на здравната каса за 24-часова работа на болниците и поне двама специалисти по пътеки създадоха пазар на медицински кадри, твърди Валерий Митрев. Пазарът с дипломи обаче ще бъде безмилостно прекъснат, зарече се той. Пак заради новите изисквания в някои от общините вече се е заговорило за болнични консорциуми – обединения на болници, които с общи кадри и апаратура да кандидатстват за договори с касата, обясни Митрев. Според него това можело да се приложи за болници на 30-40 км разстояние, които да си разменят специалисти, за да отговорят на изискванията за качество. Във всички регионални здравни каси предстоят проверки за некоректно сключени договори с изпълнители, обяви Владислав Горанов. Подозрителни диспропорции и разговори с директори на РЗОК в процеса на договаряне навели здравните шефове на мисълта, че новите изисквания може да не са тълкувани еднакво, обясни той. „Имаме информация, че някои районни каси са прилагали двойни стандарти при сключването на договорите”, потвърди и д-р Валерий Митрев. Въпреки намаления брой сключени договори, за 2010 г. се залагат 1,718 млн. броя хоспитализации, което е с 40 000 по-малко от миналата година, обясни председателят на Управителния съвет на НЗОК Владислав Горанов. Така се очаква да се спестят около 130 млн. лв., въпреки че основната цел не са икономиите, а повишаване на качеството, твърди Горанов. С по-доброто качество, което се опитват да постигнат в болниците, управляващите се надяват да спестят и средства от рехоспитализации, които представляват около 30 на сто от всички преминали през болниците. За болниците, които няма да могат да се издържат с договори със здравната каса, най-добрата възможност към момента е да се преобразуват в лечебни заведения за болнична помощ. Общинските власти да свикат спешни заседания на общинските съвети по места и да решат дали да не използват малките болници, но вече в системата на доболничната помощ, препоръча д-р Нанев. Екипи на здравното министерство ще посетят на място общини, където има тревога, за да търсят начини да ги подпомогнат. Здравният министър Нанев още в сряда лично ще посети община Ардино, за да разясни възможностите за преструктуриране. Засега обаче преобразуването на лечебниците в заведения за продължително долекуване и хосписи се отлага, стана ясно на пресконференцията в здравното министерство. Вече има подготвени клинични пътеки за долекуване, а въвеждането им е въпрос на финансиране, обяви здравният министър Нанев. На този етап в бюджета на НЗОК такива пари не са осигурени, но след 3-4 месечен период ще се направи преоценка и ще се търсят варианти, каза шефът на УС на касата и заместник-финансов министър Владислав Горанов. Тогава според изпълнението на бюджета ще се прецени кога и колко от пътеките да бъдат приложени. Всякакви тревоги, че граждани няма да имат достъп до здравни услуги, са неоснователни, твърди здравният министър Божидар Нанев. Достъпът до прегледи и изследвания е осигурен чрез системата за доболнична помощ, категоричен бе министърът. Спешните центрове на територията на цялата страната отдавна са факт, трябва само да се подсилят с кадри, отбеляза той. Вече има издадена заповед до директорите на центрове на спешна медицинска помощ да изготвят графици на лекарите, които желаят да работят в спешните кабинети. Там те ще получават по 100 лв. за всяко 12-часово дежурство.
