Реалното остойностяване на клиничните пътеки почти е приключило и в средата на март ще имаме реална представа с колко са недофинансирани. Това обяви председателят на парламентарната здравна комисия д-р Лъчезар Иванов по време на кръгла маса за добрите европейски практики в болничната помощ. По думите му, пирамидата на финансиране на здравеопазването в България е обърната и в болничния сектор се наливат в пъти повече средства, отколкото в извънболничната помощ. В страните от ЕС през последните 20 години болничните разходи са намалели от 55% до 30-35%, каза проф. Цекомир Воденичаров от МУ – София. У нас обаче разходите за болнична помощ все още преобладават, стана ясно от думите на Ивайло Ваклинов от НЗОК. Според него една от основните причини за нарастване на хоспитализациите у нас е заобикалянето на първичните нива, което означава, че има сериозен проблем в извънболничния сектор. Хоспитализациите в България наистина са над средното за Европа, сочат данните на Националния център по здравна информация, представени от доц. Християн Грива. Според статистиката у нас се регистрират по 24,1 хоспитализации на 100 души, което означава, че за година всеки четвърти българин е влизал в болница. В страната ни имало и повече болници и болнични легла от средното за Евросъюза, отбеляза доц. Грива. Ако на 100 000 души в ЕС се падат средно по 3 болници, у нас са по 4,6. Във Финландия обаче има по 6,5 болници на всеки 100 хиляди души население. Болничните легла в България са 651 на 100 000, при средно 565 за ЕС. Близо три пъти по-нисък обаче е броят на болничните легла в частни болници като процент от общия брой легла у нас – 8,2% при средно 21,1% за Европа. Използваемостта на леглата ни все пак се доближава до средната за ЕС – 74% при средно 77% за държавите-членки.
