Парламентарната комисия по здравеопазване прие на първо четене измененията и допълненията в Закона за лечебните заведения. За него гласуваха 12 депутати , Янаки Стоилов от БСП гласува "против" и 3 бяха „ въздържал се"./ Хасан Адемов и Нигяр Джафер от ДПС, Евгений Желев от БСП/ Основните изменения в законопроекта са свързани с възможностите за преструктурирането на болниците. Според проекта, за болница ще се счита всяко лечебно заведение, в което има сектори, отделения или клиники по медицински специалности. Предвижда се болниците за активно лечение да могат да се развиват в структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация. В проекта се определя кои болници са защитени. Това са лечебни заведения в труднодостъпни и отдалечени региони. За такива се смятат местата с отдалеченост от лечебно заведение над 60 км и време за достъп до него над един час с автомобилен транспорт, както и с неблагоприятен географски терен - планински, полупланински или с лоша инфраструктура. Предвижда се всяка болница да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, за да се гарантира медицинското обслужване на населението. Предлагат се и промени в съдържанието на областните здравни карти и националната здравна карта. Въвеждат се нови критерии, въз основа на които ще се разработват областните здравни карти. Те трябва да съответстват на дейността на лечебното завeдение с утвърдени медицински стандарти, осигуреност на болницата с лекари на основен трудов договор, налична и технически изправна медицинска апаратура в лечебното заведение, възможности за осигуряване на 24-часов прием на пациенти. Съответствието на клиниките, отделенията и секторите в болниците с тези критерии ще бъде условие за финансиране със средства от републиканския бюджет или от НЗОК. Според проекта, отпада задължителната акредитация на болниците, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, лабораториите, медицинските и денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки. Те ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват обучение на студенти, докторанти и специализанти. Зам.председателят на БЛС д-р Георги Ставракев представи позицията на организацията, като на преден план изтъкна някои несъгласия с предлаганите промени – напр. създаването на структури в болниците за долекуване и рехабилитация. БЛС смята, че това трябва да бъдат отделни лечебни заведения. Другото предложение е свързано с осигуряването на 24-часово изпълнение на лечебна дейност в болниците. Текстът би трябвало да се замени с „осигуряване на непрекъснато изпълнение на лечебната дейност, като лекарите са на разположение или повикване.” Пълният текст на Предложението на БЛС, както и допълнителните предложения за изменение на ЗЛЗ между първо и второ четене на законопроекта, може да прочетете в рубрика “Заседания и решения” на сайта.
