Доброто здравеопазване струва много пари. Но доброто здравеопазване и печели пари. И то много пари. Здравеопазването по така наречения бял свят освен задължителна социална услуга е и невероятен бизнес. Нека само си припомним десетките медийни акции за набиране на пари за различни медицински случаи (болни деца, пострадали при катастрофи и др.). За лечение в чужбина - Германия, Франция, Израел. Не сте ли се питали някога не може ли тези пари да се дадат в България! Странното е, че по времето на социализма държавата бе установила, че медицината носи добри пари и платежоспособният чужденец е подходящ идеален донор на българското социалистическо здравеопазване. Имаше оборудвани цели крила в болници за така наречените чужденци от капиталистическия и третия свят. И плащането бе в много ценената тогава "твърда" валута. Сега, в нашата модерна, пазарноориентирана и европейска държава говорим разпалено за липсата на пари и нуждата от реформа. И никой не коментира от гледната точка на един мой приятел, който казва, че "проблемите никога не произтичат от големите разходи, а от малките приходи". Нека най-общо да оценим към момента какво имаме в здравеопазването? Приличен сграден фонд на болничната база (тук може да сложим и част от поликлиниките, които все още не са разпродадени), неравномерно разпределен по територията на България. Голяма част от болниците са със значителни терени, които все още не са бастисани за кооперации и молове, както примерно училищните терени. Преобладаващата част от големите болници са с относително съвременно обзавеждане. Все още за наша радост имаме достатъчно добри и квалифицирани лекари (те не са потеглили масово на Запад главно защото не владеят в необходимата степен чужд език). Това обаче се отнася само за средното и по-възрастното поколение лекари. Що се отнася до младите и студентите, те няма да се задържат много, ако продължим така със заплащането им и отношението към тях. (Наскоро под обявлението в интернет за местата за специализация на лекари прочетох във форума мнение на "лекар пред пенсия", което гласеше - "Специализирайте и заминавайте..."). Какво е в момента най-важното - възможността, която имаме за евтина и качествена услуга. Платена. А кои са потенциалните ползватели, които биха си платили. Нека се огледаме около нас. Гражданите на Македония, Албания, Косово и Румъния са най-близките възможни потребители. Като жители на страни извън Европейския съюз. Молдова, Украйна, кавказките републики и Близкия изток са по-далечни, но не по-малко значими като потребителски и финансов потенциал за наши платени здравни услуги. Това, което би привлякло потенциални клиенти (пациенти), е относително ниска цена на относително добра услуга. Това е комбинация, от която всички печелят - държавата, защото набира допълнителен финансов ресурс за здравеопазването на българския гражданин, защото с по-добре оборудвани болници получава по-добра услуга, лекарите, които могат да получат значително по-високи доходи тук, в България, потенциалните пациенти, които биха получили двойно или тройно по-евтина и качествена услуга. Едни от модерните и много печеливши направления на съвременния медицински бизнес са пластичната хирургия, зъболечението и естетичната дентална хирургия, лечението на хронични заболявания чрез климатолечение и водолечение и т.н. За всичко това България е изключително благодатно място - като материална база, като природни дадености, като специалисти (все още). (Между впрочем и досега си задавам въпроса как един лекар - д-р Токуда, бизнесмен, отдалечен от нас на повече от 10 000 км, установи, че в България има медицински бизнес, а ние - все още не.) Всичко това е само възможност. И като всяка възможност има два варианта - да се случи и да не се случи. Ако ние направим необходимите усилия, то българското здравеопазване може и да печели. И всички да спечелим. Ако чакаме и не правим нищо, ще продължаваме да събираме с SMS-и пари за операции на наши деца в чужбина, ще губим лекарите и медицинските сестри и комшиите ще почнат да ни канят "да ни лекуват на кредит". От нас зависи. Но нямаме много време... (Докато пишех материала, в голям български вестник се появи материал "Ще лекуват на кредит в Истанбул". В статията обясняват, че цените са около три пъти по-ниски от аналогичните в Западна Европа и при тях идват много хора от Македония, Сърбия, Черна гора, Руската федерация, болни от Ирак, Америка. Защо ли ми прозвуча познато. А аз (както и много хора у нас) винаги си мисля, че съм открил топлата вода. Лошото е, че първо за такива клиники ще заминат нашите пациенти с пари. А след тях медицинските сестри и докторите с амбиции и желание за по-добър живот. А ние...)
