41 000 ще е таванът на леглата в болниците според новата здравна карта. За толкова бройки болниците ще могат да сключват договор с касата занапред. Броят им се изчислява по специална методология на здравното министерство. Според данните на Националния център за здравна информация броят на леглата у нас сега е 45 хиляди. На практика това означава, че особена реформа в системата може и да няма. В София например се запазва броят на джипитата (900), зъболекарите (900) и специалистите (до 1200), които ще работят със здравната каса. Броят на леглата пък от 10 000 ще се редуцира на 9000, съобщи шефът на РЦЗ-София Красимир Кушев. Най-вероятно ще си отидат малките частни болници с по 10-15 легла, които няма да отговарят на критериите за качество. В Бургас пък ще се орежат едва 100 легла, а във Варна излишни няма. Там дори не достигат 500 за долекуване. Задължителната здравна карта се въвежда в момента със Закона за лечебните заведения, който е на второ четене в парламента. Тя трябва да посочва максималния брой на лечебните заведения, от които има нужда страната и с които ще работи касата. Настоящите разчети се правят върху идеята, че у нас трябва да има 5,9 легла на 1000 души. Оттам нататък броят им се актуализира съобразно хората във всяка една област -на колко години са - до 14, между 15 и 64, над 65. Също така колко са ражданията, детската смъртност и заболеваемостта. Експертите разиграват и два варианта при 75% използваемост на леглата, където таванът е 43 хиляди, и при 80 на сто, където се получават 41 хиляди. Въпреки че няма голяма редукция в броя им специалистите, правят пренаредба във вида им, тъй като по принцип има много за активно лечение и малко за долекуване. Според методологията таванът на леглата за активно лечение варира от 26,6 хиляди до над 32 000. Тези за долекуване пък се движат в границите от 10 000 до 12-13 хиляди. В момента леглата за тази цел са 7000. Сред критериите, по които ще се избира кои клиники да сключват договори, остават и апаратурата, 24-часовата работа на лечебницата, броят специалисти и дейността им. Нормите за тях се залагат в медицинските стандарти, които все още се работят. При операциите остава изискването за 1000 интервенции на две маси на година, а ражданията са паднали от 600 на 300. Изборът на конкретните болници пък ще се прави по същите критерии, но най-вероятно от касата. Според специалисти в бранша това е добро начало, но има и доста слаби моменти, които трябва да се ревизират. Със здравната карта трябваше да се регулира постоянното нарастване на клиниките и съответно на пациентите, които те произвеждат. Средно всяка година на пазара се появяват по 10 нови болници. Увеличаването им пък има тежки последици върху пациентите -деквалификация на кадрите, декапитализиране на клиниките. Освен това в една болница ще има отделения, които работят с касата, и такива, които не работят. Това автоматично ще даде толеранс на частните пациенти, а държавните ще трябва да чакат, както се получава и в момента. Отделно ще се увеличи безвъзмездното използване на апаратурата в болницата за частни прегледи или пък ненаказаното ползване на ток, вода и т.н. Под въпрос остава и дали имаме нужда от толкова много легла за долекуване, смятат експертите.
