СТАНОВИЩЕ НА БЛС - /проект/ Приоритет 1: Подобряване на ранната диагностика, качеството и достъпа до онкологично лечение Ръстът на онкологични заболявания е тревожна тенденция и БЛС подкрепя желанието на МЗ да изведе като приоритет в действията си ранното им откриване и модерно лечение. За съжаление в предлаганото допълнение към концепцията за болнично преструктуриране отсъства сериозен анализ за причините за този ръст, говори се общо за злокачествени заболявания, но няма информация по видове им. Един задълбочен анализ по видове злокачествени заболявания би бил много по-сериозна основа при вземането на мерки за ограничаване на въпросната тенденция. Планираните действия включват инвестиции в иновативни технологии за диагностика и лечение, които ще бъдат концентрирани в ограничен брой лечебни заведения – 3 центъра с национално значение, девет областни болници, комплексни онкологични центрове, големи общински болници. Модерната апаратура и иновативни технологии концентрирани в определени заведения без съмнение ще бъдат от полза за качественото лечение и по-добрата диагностика на обслужваното население. Специфичността на някои видове лечения категорично изисква висока степен на специализация, което прави идеята за високотехнологични центрове за лечение съвсем резонна. Що се касае до другата декларирана цел - ранното откриване подобни структури имат доста по скромно значение, точно поради причината, че ще бъдат концентрирани в определени населени места. Ранното откриване се свързва със скринингови програми, а те от своя страна предполагат обхващане на цялото население. Не високотехнологичната болница ще открива ранните форми на рак – това трябва да се прави в периферията с методи доказали ефективността си. Подобно на мамографията за рака на млечната жлеза, цитонамазката за рака на маточната шийка и др. Без национални скринингови програми резултата по отношение на крайната цел – намаляване на смъртността от злокачествени новообразувания остава съмнителен. Предлаганото разпределение на инвестициите поражда и други въпроси. От него са изключени 19 областни болници. В същото време се предвижда общински болници точно от тези области да получат „съвременно оборудване” с цел „достъп на населението до иновативна апаратура за диагностика и лечение, без да налага посещение в областна болница”. Значи ли това, че в стратегията на МЗ за преструктуриране на болничната помощ се предвижда приоритетно развитие на определени общински болници за сметка на областните и ако това е така, по каква логика се прави? По отношение на центровете с национално значение е записано „В една от болниците ще се произвежда високотехнологичен радио изотоп за ранна диагностика, който ще се използва в другите две болници.” Какъв е високотехнологичният изотоп, за диагностика на какво ще се използва, до колко е възможно и/или ефективно болница да произвежда изотопи? Необходима е повече информация по въпроса. Като цяло желанието за ешелониране на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания е действие в правилна посока. Конкретния избор на болници и апаратура се нуждае от по-сериозен доказателствен анализ. Остават съмнения и относно възможността за достъп на живущите извън облагодетелстваните населени места пациенти до планираните модерни технологии и правилата, по които той ще се извършва. Приоритет 2: Подобряване възможностите за долекуване и продължително лечение на населението Думата „долекуване” за съжаление продължава да се насажда като нов здравеопазен мит. В същност долекуване значи, че вече е имало лечение, което трябва да бъде довършено. Много по-логично би било самото лечение да се обяви за приоритет, за да бъде толкова качествено, че да не се налага да бъде довършвано. Що се касае до продължителното лечение, споделяме констатациите на МЗ, че във връзка със застаряване на населението все по-голям контингент пациенти се нуждаят от него. Подкрепяме идеята за преобразуване на структури, които да се заемат с продължителното лечение, но изразяваме опасенията си, че липсват разчети на финансовата обезпеченост на това действие. Освен първоначалните инвестиции, подобни заведения ще имат разходи за легловата база, лекарства, изследвания, консумативи. До сега не са посочени никакви разчети за стойностите на подобни разходи, цените на клиничните пътеки, нито дали възможностите на бюджета за следващата година са достатъчни за поемането на тези нови дейности. Без това да се осъществи се поема риск да бъдат направени инвестиции за обречени структури и да се задълбочат още повече проблемите в болничната система. В проекта за Допълнение към Концепцията за болнично преструктуриране се твърди, че липсата на подобни заведения „е една от причините обясняваща значителното увеличение на хоспитализациите (с 60% от 2005 г. до сега)”. Според данните на Националния статистически институт за 2009г. 12% от болничните легла са в болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, което влиза в противоречие с многократно тиражираните становища, че у нас подобни заведения и легла не съществуват. Самите данни касаещи хоспитализациите са неточни. Цитирания процент обхваща периода от 2000г. т.е. не става въпрос само за пет години. Твърде спорно е, дали липсата на подобни заведения въобще може да се разглежда като причина за повишената хоспитализация. Никакво значение за статистиката няма дали един пациент ще бъде приет в болница за активно лечение или за продължително – този акт ще бъде отчетен като хоспитализация. Дори разкриването на специализирани структури за долекуване може да увеличи хоспитализациите, защото пациент с едно заболяване ще може да бъде прехвърлян от една болница в друга - след изпълване на клиничната пътека за остро заболяване, ще следва такава за долекуване – две болници, две хоспитализации. А това в крайна сметка ще бъде свързано с по-големи разходи и няма да се намери търсения икономически ефект от по-рядкото използване на скъпо болнично лечение. Неподходящото настаняване на хронично болни по клинични пътеки за активно лечение би могло да се избегне с наличието на пътеки за „долекуване” и продължително лечение, като тук вида на болницата не е от никакво значение. Много по-важни фактори са начинът (и размера) на заплащане и формите на контрол относно причините за хоспитализация. Твърде илюзорно е да се мисли, че преобразуването на полуфалирали и консумиращи малко средства общински болници би имало отчетлив финансов ефект, нито пък може да се очакват значителни движения на пациенти от по-големите градове към новотрансформираните лечебни заведения. Всичко това поставя под въпрос крайния ефект на Приоритет две. Приоритет 3: Осигуряване на устойчиво финансиране на здравната система и ефективно използване на средствата Приветстваме извеждането на устойчивото финансиране на здравната система като приоритет. Бихме добавили, че освен устойчиво, финансирането трябва да бъде и адекватно. Само по този начин ще се постигне баланс на гарантирани и реално предоставяне здравни услуги на населението. За съжаление от предлагания документ не става по никакъв начин ясно как ще се осигури устойчивото финансиране на здравната система. Отново срещаме преекспониране на значението на леглата за активно лечение и тези за долекуване. Приемаме идеята за трансформиране на определени болнични структури в такива за извънлболнична помощ и прехвърляне на дейности към нея. Подобен подход наистина би имал положителен ефект както върху обслужване на населението, така и върху разходите на бюджета. Не става ясно дали се предвижда намаляване на разходите за лекарства, които по пътя на използваната логика също са като относителен дял повече у нас, от колкото в ЕС. Самата логика за сравняване на български показатели със средните за ЕС и опитите по механичен път да се изравнят е твърде дискутабилна като начин за решаване на проблемите. Очакваме много по-задълбочен анализ и конкретни действия за осъществяване на декларирания Приоритет 3.
